Смелост

И така, и аз най-накрая събрах смелост да списвам "блог".Реших,че и аз има,какво да кажа на грамотната и компютъризирана част от България.Надявам се,че ще има някой,който да намери нещо полезно и интересно тук.За да бъда честен,ще си призная,че има една"капка",която преля чашата на моето търпение. Предизвиквайки възмущение и невъзможност да търпя,аз реших,че трябва да споделя с вас,тази история:
Действието се развива в пренаселен софийски квартал(Банишора).Късно вечерта се прибирах с моята жена и както обикновено нямаше къде да се паркира.След няколко обиколки на околните улици,най-накрая видях,че ще се освободи едно място.Зарадван се отправих в нужната посока.Да,ама не!Тутакси,една съкооператорка,която била зад мен изпрати ДЪЩЕРЯ СИ да застане на празното място.Най-невъзмутимо паркира и с огромно спокойствие мина покрай мен,без да ме поглежда.
Ще си кажете: Този пък, колко е дребнав!Такива неща се случват под път и на път.Но аз ще ви отговоря:Трябва ли, една майка,така да възпитава детето си?Трябва ли да го учи да е нахално и безочливо,че да успява в живота(например: да си намери място за паркиране)?Аз,повярвай те,щях да и отстъпя,нищо,че не бях с мое дете,което да възпитавам.Не ни ли стига,че "милите" ни и "добри" управници,които години наред ни "побъркаха" със своята некадърност и некомпетентност(може би с едно изключение) ,непрекъснато се държат,така грозно.Не трябва ли поне ние хората да правим така,че да ни е по-лек живота?