Първо реших, че понеже са бездарни, с объркани ценности,възпитавани да гледат на Изток (Москва), а не на Запад, че са корумпирани и ги интересува само печалбата( може и в рубли) те не виждат възможностите и перспективите,които ни дава въпросното членство.
После се сетих, че носталгията към СССР и към големия брат,който е безсмъртен, ги е хванала здраво за гушите.Трудно им е да си признаят, че са лъгали поколения (дори и себе си) и са обезсмислили живота им с тяхното "светло" бъдеще.Те и затова имат, толкова твърд електорат-възрастни хора,които също не искат да си признаят, че живота им е минал в лъжи и напразно са работили, търпели са лишения, ходили са на манифестации, писали са доноси и дори са отнемали живот за нещо, което се оказва по-лошо и от кошмар.Как се признава, че животът ти е безсмислен и напразен? Някой беше казал, че комунизма е политически шизофрения.Аз ще добавя:обществен и социален.
След време се досетих ,че освен всичко изброено до тук има още нещо, което ги кара да работят против Обединена Европа.И то се нарича:рабата! Да работа.Започвам да си мисля, че те са едни много добри професионалисти,които си вършат чудесно поставените им задачи.Друг въпрос е: Каква е тази работа и кой им я поставя? Ще ви посоча няколко от най-видимите,най-дразнещите примери.
Кой е техния работодател?
За всички е ясно,че Гоце,като държавен глава на България,трябва да се грижи за добруването и просперитета й.Трябва да работи с всички сили.България е членка на ЕС и трябва президента й да се среща с лидери и водачи на съюза.Заедно,с уважение,като партньори да градът добруването му.Нима бъдещето ни не са Европа и НАТО? Нима най-добрите ни перспективи не са свързани с тези организации?
Дмитрич,като премиер разполага освен с всички лостове за управление на държавата ни,той разполага и с възможността да утвърди позициите й като модерна европейска държава,именно чрез тези лостове.Той също трябва да работи с европейските лидери.Да се възползва от възможностите,които са ни предоставени като фондове и проекти финансирани от ЕС.Добрата комуникация,взаимното уважение и респекта са задължителни,ако се търсят добри резултати.
Вижда ме,че не се случва нищо от изброеното до сега.И Гоце,и Дмитрич след ожесточена борба против влизането в НАТО и присъединяването ни към ЕС в началото, помните БСП-митингите с плакати "НАТО вън"се завъртяха на 180 градуса,но само на думи.Гоце постоянно пътува до Москва,да се среща с руският президент или който е свободен от кабинета му.Виждаме какъв пламък гори в очите му,когато се снима до руския си колега.А,когато Путин беше тук направо се "разтопи".Не си спомням кога за последен път,обаче,мина западната ни граница.Кога беше на посещение при някой европейски лидер.Те не го и канят с ,това държание на руски резидент.
Дмитрич Станишев се държи нормално само,когато говори с или за Русия и руските интереси.Не им се разсърди дори и при кризата с газта.Виж ЕС и Барозу са нещо друго.Не спря да се оплаква от тях.С повод и без повод ни обяснява,колко лоши са онези от Европа.Дори и затова, че им писна да ги крадем.Колко лоши и не справедливи били едните за това, че спират фондовете защото се крадат и не стигат по предназначение и колко добри и справедливи са другите,че ни спряха газта.С две думи:подмазването пред "големия брат" се е превърнало в държавна политика.Това ме навежда на мисълта, че задачите идват от Москва.Най-малко препоръките-кое и как да се случва.А трябваше да е съвсем друго.
Р.Р. Помни те ли, когато Румен Овчаров се върна от Москва? Помни те ли, какви фанфари бяха, че е подготвил за подписване нов договор за газта.Каква радост, че има договор и то с Москва, мола ти се.Колко горди и доволни бяха, че ще се срещат с толкова "големи величия". А това , че този договор изгърмя, като балон ,когато руснаците врътнаха кранчето, че е вреден за България, това нямаше значение.Дори и след кризата,нямаше значение.
Мога да се сетя за още примери: например "Южен поток".
