Има ли край нашето търпение

Как изпуснах ме нещата?Как допуснах ме да стигнем до тук?Защо позволих ме,мошеници и крадци да унищожат бъдещето ни и това на нашите деца?
Последните години от най-новата ни история,са белязани с лошо държавно управление।Ако в началото имах ме оправдание,че сме не подготвени и не научени поради комунистическото ни минало,то за последните 4-8г।такова няма ме।А да не забравя ме,че тези последни години са най-големия резил и провал на най-корумпираното и некадърно правителство,на най-бедната и несретна държава।И то не само в ЕС।Но ние стоически търпим।Какъвто и скандал да избухнение го приемаме безропотно।Имаме напълно объркани ценности.Ето ви пример:Правим се на моралисти заради,някой артист,който се облякъл,като жена.А нищо не казва ме,че "батко" дал 120-се милиона на "братко","татко","вуйчо" и не знам още кой.А,ако кажем е за ден-два.Ами кражбите в НАП,които са рекорд,достоен за "Гинес".Ами Масларова,дала 22 ли,25ли,35 ли милиона на мъжа си,под формата на държавни поръчки.На такива неща почти не обръща ме внимание.Държавата се тресе от,какви ли не скандали:Спрения закон за конфликт на интереси;Липсващия резерв;Обрани здравни и пенсионни фондове;Спрени европейски фондове и други,и други.Източване,ограбване,корупция,некадърност и куп други неща,които се случват в България,оставя ме да отминат безнаказано.Но когато ни подхвърлят,някакво маловажно,уж скандалче,като Евровизия и ние захапва ме.Превръща ме го в огромен такъв и забравя ме за истински важните неща.Което е чудесно за Станишев и шайката му.Подозирам,че с наближаването на изборите,ще зачестят и тези подхвърлени "трохи".
За мен,главния виновник сме си самите ние.Видях ме в Гърция,например,какво се случи.А ние тук: на 14-ти бях ме 5-6000 човека,на 17-ти 50 човека.Вместо да се подкрепя ме ние си плюем.Изкарах ме,все едно има разлика между майки с малки и майки с големи деца,студенти от София и от страната.Разлика между млеко-производител,млекопреобработвател и млеко разпространител.Там,в Гърция,за едно убийство(вярно на тинейджър)-революция,а тук мрът по районните и ние нищо.Излиза Михов,лъже-маже и ние само попива ме.След него излиза Станишев:НАП са супер,НАП са честни,заставам зад НАП.А ние с успокоена съвест приема ме.Нищо,че тази кражба е нещо,толкова огромно и вредно за България.Кой е виновен,че един чужденец,без нито един ден трудов стаж,вместо да се грижи за добруването ни,краде,мами и облагодетелства обкръжението си?Кой е виновен,че агенти на ДС и чужди агентури,вземат,толкова вредни решения за нас и за България и стават милионери?Ами Гоце!!!Ами това недоразумение.Защо го търпим,а?Този,който трябваше да е социален президент на България,а се оказа резидент на путинова Русия.
Искам да завърша с нещо положително.Нещо позитивно и обнадеждаващо за нас.За нашето бъдеще,като общество с ценности и морал.Но няма,ще го оставя на вас.Коментирайте и споделете мислите и болката си.

Как се постъпва с простащината

На последък,все по-често,се улавям,че изпадам в стрес.Дори може да се нарече:страх.Страх от това,че мога да се присъединя,към огромната армия от простаци,нахалите ти и селяндури,които ни ограждат на всякъде и отвсякъде.По начало,винаги ми е било проблем да се справям с простотията.Не знам как да реагирам,как да й отвръщам,как да се държа,когато пред мен застане,някой от гореспоменатото съсловие.
Работата ми ме кара,да пътувам много из града с кола,да се редя по опашки и най-вече,да се срещам с много хора.Това ми занимание ме е сблъсквало не веднъж с,тези най-примитивни човешки черти. Напоследък обаче,ми прави впечатление,че зачестяват случай те та откровено нахалство и арогантност.Все по-често се пререждат,крадат ти мястото за паркиране под носа (прочетете по-предишната ми статия),не ти дават път,макар да си с предимство (нахалството тук е право пропорционално на цената на автомобила),безцеремонно опипват хранителните продукти с мръсни ръце и ги връщат обратно и какво ли още не.За вежливост и възпитание въобще няма да говорим.Огромна грешка ще се окаже,ако човек се опита да им направи забележка.Стават агресивни и настървено започват да те ругаят.Особено жените и то пред свой те невръстни деца.Не,че мъжете са цвете.Не веднъж съм виждал как таткото налита на бой,пред жена си и детето,за най-маловажни неща.(Това е възпитанието сега).Няма как да се разберете с думи,защото,като им заговориш не те разбират и си мислят,че ги обиждаш.Особено ако използваш,някоя по-сложна за тях дума.Но да се върнем на въпроса:Как да постъпим?Случвало ми се е да подмина,уж не съм видял нищо,но това ме е оставяло с чувство за несправедливост.Не смятам,че трябва да им се прощава.Не си заслужава и да се караш,да се биеш,да хабиш нерви с,някой,който не разбира.И все пак!
Ще ми бъде интересно,някой от вас да сподели опита си.Да даде съвет.Да научи останалите,като мене,как се постъпва,когато срещу си имаш индивид с,който нямате нищо общо.

Как е възможно това??!

Има толкова много въпроси,толкова много неща,които ни вълнуват,като общество,като хора въобще.Проблемите ни и несправедливостта са,толкова много и навсякъде,че човек спокойно може да се обърка, опитвайки се да даде приоритет на някои.Решен да ги споделя с някой и аз не съм сигурен от къде да започна.За късмет обаче днес чух нещо по радиото,което ми направи огромно впечатление и реших именно за него да пиша.
И така:Днес разбрах,че министъра на правосъдието на Испания е подал оставка,защото ходил на лов,завалията, с някакъв съдия,който бил разследван.Под натиск от опозицията той не издържал и взел,това решение.Не искал,горкия, да компрометира идеите на партията си.(Социалистическата!!!)
Какво е това"чудо"?Кой и къде постъпва така?И още нещо:Може ли, това да се случи в пост комунистическа България?Това са въпроси на,които ще се опитам да отговоря сега.
Според мен е абсолютно задължително,един служител на обществото(защото именно то го е наело и пратило там),който е спечелил работното си място благодарение на поети обещания и на каузи,веднага да бъде уволнен или сам да напусне ако компрометира по някакъв начин работодателя си и/или обещанията и/или себе си и/или заемания пост.
Смятам,че в развитите демократични и цивилизовани държави е нещо нормално, хора на публични и отговорни позиции да напуснат работа, ако дори са изложени само на критика за скандални и/или инкриминиращи действия.Просперитета и демокрацията изискват строги правила.Точно строгото спазване на правила,като това е направило тези държави водещи.
В България е невъзможно да се случи нещо подобно.Защото ние, обществото, позволява ме хора,които уж трябва да ни служат да злоуподребяват по всякакъв начин със своето положение и власт.И ще продължават да го правят, докато им позволяваме.Докато не гласува ме и смята ме,че трябва да се спасява ме по единично, те ще продължават да ни мамят.Повече от ясно е,че те няма да нарушат статуквото,не им е изгодно.Ето защо ние,като обединено общество не предприемем ли мерки, с които да покажем,че не сме доволни и няма да търпим да ни управляват,както до сега ще продължим да живеем в най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС.

Смелост

И така, и аз най-накрая събрах смелост да списвам "блог".Реших,че и аз има,какво да кажа на грамотната и компютъризирана част от България.Надявам се,че ще има някой,който да намери нещо полезно и интересно тук.За да бъда честен,ще си призная,че има една"капка",която преля чашата на моето търпение. Предизвиквайки възмущение и невъзможност да търпя,аз реших,че трябва да споделя с вас,тази история:
Действието се развива в пренаселен софийски квартал(Банишора).Късно вечерта се прибирах с моята жена и както обикновено нямаше къде да се паркира.След няколко обиколки на околните улици,най-накрая видях,че ще се освободи едно място.Зарадван се отправих в нужната посока.Да,ама не!Тутакси,една съкооператорка,която била зад мен изпрати ДЪЩЕРЯ СИ да застане на празното място.Най-невъзмутимо паркира и с огромно спокойствие мина покрай мен,без да ме поглежда.
Ще си кажете: Този пък, колко е дребнав!Такива неща се случват под път и на път.Но аз ще ви отговоря:Трябва ли, една майка,така да възпитава детето си?Трябва ли да го учи да е нахално и безочливо,че да успява в живота(например: да си намери място за паркиране)?Аз,повярвай те,щях да и отстъпя,нищо,че не бях с мое дете,което да възпитавам.Не ни ли стига,че "милите" ни и "добри" управници,които години наред ни "побъркаха" със своята некадърност и некомпетентност(може би с едно изключение) ,непрекъснато се държат,така грозно.Не трябва ли поне ние хората да правим така,че да ни е по-лек живота?